Сборници със статии за аюрведа и рефлексология
Аюрведа: здраве
Аюрведа е холистична система, която разглежда най-вече взаимоотношенията между ума и тялото.
Понятието аюрведа идва от санскрит и включва в себе си думите aю със значение „живот, дълголетие“ и веда – „наука, знание“. Или „наука за живота“, но може да се тълкува и като начин на живот, продиктуван от осъзнаване, с което постигаме дълголетие. Пътят на аюрведа е методология на самоанализ и взимане на оптимални решения по отношение на храна, упражнения, добавки и цялостно поведение.
Основният ведически текст, на който се опира аюрведа, е „Атхарваведа“ (около 900 г. пр.Хр.). Това е динамична епоха, в която множество просветени учени и жреци изследват по емпиричен път наличното познание. Химните, мантрите и лечителските сведения в свещената книжнина са продукт точно на такива одухотворени и извисени умове, познати като мъдреци, риши, и аскети, муни.
Аюрведа: начин на живот
Аюрведа е наука за по-добър, осъзнат и дълъг живот. Знание, проверено и документирано във времето, записано на езика на индийските свещени книги, санскрит. Подобни традиционни методи на лечение се откриват и в други части на света, но под тази форма и това наименование са записани и прилагани в географския район на Индия.
Аюрведа се опира на природата и нейните дадености. Където и да се намирате, в който и да е сезон, вие можете да се съобразите с тях и да ги следвате. Именно в това се крие гъвкавостта и адаптивността на древното знание.
Като всяка наука, аюрведа работи с определени факти. Те се базират на природните закони и цикли. Макар че тя произхожда от Индия и е била изначално записана и практикувана по тези географски ширини, това не означава, че не може да бъде приложена другаде. Аюрведа е термин, с който се назовава науката за живота в съгласие с природата като цяло, не с конкретна среда.
Рефлексология
Рефлексната зонова терапия, или рефлексология, както я наричат за по-кратко, е немедицинска форма на лечение, при която върху повърхността на ходилата или дланите се упражнява методичен натиск и по този начин се оказва въздействие върху органите в човешкото тяло.
В рефлексологията е прието съществуването му в т.нар. зони, докато според акупунктурата той се движи по меридиани, своеобразни енергийни канали. И двете терапии имат за цел да хармонизират потока на жизнената енергия, която се назовава с различни имена – чи, ци, прана. По неизвестни причини акупресурата се запазва и развива през вековете, докато знанието за рефлексологията, макар и интегрирано в културите на някои племенни общности в Индия, Китай и Северна Америка, потъва в забрава.
Наръчникът дава насоки за работа с органите и системите в човешкото тяло + най-масовите неразположения в днешно време.